Да поговорим за помераните
Произлезли първоначално от кучета за впряг – макар и много по-малки по размер днес – помераните са умни, игриви и пълни с енергия. Известни със своите лисичави лица, „усмихнати“ черти на лицето и пищна козина – да не говорим за онази отличителна гривоподобна коса –
a пухкавата им опашка допълва картината. Винаги готови да приближат непознати, те са и страхотни кучета пазачи. Общо взето поведението на голямо куче с тялото на малко.
Официално наименование: померан
Други имена: джудже шпиц, той шпиц, пом
Произход: Германия
Склонност към слюноотделяне |
|
Топло време? | |
Необходимост от грумиране | Студено време? | ||
Ниво на падане на козината | Подходящ за живот в апартамент | ||
Склонност към лаене | Голяма |
Може ли да остава сам?* | |
Ниво на енергия (високо, ниско, средно)* | Ниско | Семеен домашен любимец?* | |
Съвместимост с други домашни любимци |
* Съветваме ви да не оставяте домашни любимци сами за дълги периоди от време. Общуването може да предотврати емоционален стрес и деструктивно поведение. Говорете с вашия ветеринарен лекар за препоръки.
Всеки домашен любимец е различен, дори в рамките на една порода; това конкретно показание за породата трябва да се приема като ориентировъчно.
За щастлив здрав домашен любимец с добро поведение препоръчваме да го обучавате и социализирате, както и да задоволявате основните му нужди (и неговите социални и поведенчески нужди.
Домашните любимци никога не трябва да се оставят без надзор с дете.
Свържете се с развъдника или ветеринарния ви лекар за допълнителни съвети.
Всички домашни любимци са общителни и предпочитат компанията. Въпреки това те могат да бъдат научени да остават сами от ранна възраст. Потърсете съвета на вашия ветеринарен лекар или треньор за кучета, който ще ви помогне да направите това.
Педиатрична възраст | От раждането до 2 месеца |
Подрастващо кученце | От 2 до 10 месеца |
Зряла възраст | От 10 месеца до 8 години |
Напреднала възраст | От 8 до 12 години |
Старост | От 12 до 22 години |
1/7
Опознайте померана
Всичко, което трябва да знаете за породата
Много енергични, въпреки размерите си, помераните може да са доста по-малки от техните предци, теглещи шейни, но са запазили същия манталитет. Дръзки, нахални и безстрашни, те имат и ненаситно любопитство към всичко около тях. Затова са отлични кучета пазачи.
От друга страна, помераните могат да бъдат леко шумна порода. Тъй че, ако обичате тишината и спокойствието или имате чувствителни съседи, те може да не са за вас.
Като изключим това, има толкова много неща, които ще ви харесат в характера на помераните. Интелигентни и внимателни, те винаги са готови за взаимодействие със стопаните си, така че е забавно, когато са около вас. Освен това с максималната си височина от само 30,5 см померанът не се нуждае от много физическа активност и се адаптира добре към повечето домашни среди.
Като най-малкия член от семейството кучета немски шпиц, което включва самоед, аляски маламут и норвежко лосово куче, померанът е известен в някои страни като „той шпиц“. Породата, която познаваме днес, е развита в Германия, вероятно в началото на 18-и век, но постепенно била развъждана с цел да бъде по-малка.
Не след дълго померанът станал много търсен и имал множество изявени фенове. Може би най-значимият от тях е кралица Виктория, която е била огромен почитател на породата и е помогнала да се затвърди популярността му (вижте повече за тази част от историята на померана в нашия раздел „История на породата“).
С дързък чар в себе си померанът със сигурност има чудесен темперамент и е истинско удоволствие да го имате като домашен любимец. Освен това, ако се чудите колко дълго живеят помераните, те имат необичайно дълъг живот и често достигат късна тийнейджърска възраст.
Не е чудно тогава, че померанът е една от най-популярните декоративни породи. Също така редовно присъства в списъците на 20-те най-любими кучета в света.
2/7
2 факта за породата померан
1. Произход от каменната ера
Произхождащ от немския шпиц, родословието на померана стига чак до каменната ера. При разкопки в Северна Германия са открити добре запазени екземпляри, за които се смята, че са най-древните предци на породата.
2. Да си спомним за „Титаник“
През 1912 г. имало два померана сред само трите оцелели кучета при потъването на „Титаник“. Двете щастливи животни, заедно със стопаните си, били сред оцелелите, имали късмета да се озоват на спасителна лодка. В края на едноименния филм Роуз е снимана как държи померан.
1. Произход от каменната ера
Произхождащ от немския шпиц, родословието на померана стига чак до каменната ера. При разкопки в Северна Германия са открити добре запазени екземпляри, за които се смята, че са най-древните предци на породата.
1. Произход от каменната ера
Произхождащ от немския шпиц, родословието на померана стига чак до каменната ера. При разкопки в Северна Германия са открити добре запазени екземпляри, за които се смята, че са най-древните предци на породата.
История на породата
Връщайки се към неговия произход, скандинавските предци на померана са кучета за впряг в Арктика. Тези издръжливи животни са известни като волфшпиц или шпиц, а померанът произлиза от немския шпиц.
Кръстен на историческия регион Померания (в Северна Полша и Германия), откъдето произхожда, за породата померан в наши дни се смята, че се развива през 18-и век. Първоначално много по-голямо куче, размерът бива намален чрез селективно развъждане и също биват въведени много различни цветове на козината.
В рамките на кратък период от време померанът започва да набира популярност – и не след дълго става търсен дори сред кралските семейства. Първата кралска особа, за която знаем, че има померан, е кралица Шарлот – кралицата консорт на крал Джордж III на Великобритания. Двата ѝ померана са изобразени в картини на сър Томас Гейнзбъро.
По-късно и кралица Виктория става голям фен на померана – до такава степен, че дори създава свой собствен развъдник. Заради нейното влияние породата за няколко години има и най-голям брой записи в Крафтс (Crufts), кучешко шоу в Обединеното кралство.
Първият клуб за породи се създава през 1891 г. – на първото събитие на Крафтс – и стандартът за породата е формулиран скоро след това. До 1898 г. породата е регистрирана в САЩ в Американския киноложки клуб и е официално призната там през 1900 г. Излишно е да се казва, че оттогава померанът е популярно неизменно присъствие на кучешките шоута, както и в съвременния дом.
4/7
От главата до опашката
Физически характеристики на померана
1. Лице
Наподобяващо лисица, лицето е малко и любознателно с ярки тъмнокафяви очи.
2. Тяло
Тялото е късо и компактно с равен гръб.
3. Опашка
Много пухкава, гъста опашка, обикновено е извита над гърба.
4. Козина
Плътната двойна козина има къс, гъст долен слой и по-дълъг горен слой.
5. Козина
Цветът може да варира от кафяво, бяло, оранжево и сиво, наред с други.
5/7
Неща, за които трябва да внимавате
От специфични черти на породата до общото здраве – ето някои интересни факти за вашия померан
Изберете нагръдник вместо каишка
Подобно на други кучета от дребни породи, помераните могат да бъдат предразположени към прогресиращо състояние, наречено „трахеален колапс“ – той съчетава дегенерацията на трахеалния хрущял с отслабване на трахеалната мембрана, което води до потенциално стесняване на дихателните пътища. Въпреки че състоянието е наследствено, то може да се влоши от яка и каишка – особено ако померанът ви се хвърля напред или собственикът дърпа назад каишката твърде силно. Симптомите могат да включват свирещ звук, кашлица, хрипове или затруднено дишане, а в сериозни случаи може и да припадне. Поради тази причина винаги е най-добре да се придържате към нагръдника като повод. Ако състоянието е тежко, хирургична операция може да бъде опция.
6/7
Грижи за вашия померан
Съвети за грумиране, обучение и упражнения
Тъй като са толкова малки, помераните имат по-ниски от средните нужди от упражнения. Въпреки това те пак изискват ежедневна разходка, а в идеалния случай две, с възможността да разтегнат малките си крачета и да подушат наоколо. Поради малкия размер на померана е най-добре да се избягват кучешките паркове, защото по невнимание може да бъде съборен от по-едри породи – пък и самия той понякога ще предизвиква по-големите животни. Когато сте у дома в градината или задния двор, е важно да го следите внимателно, защото този миниатюрен Худини е известен и с бягствата си – дори през малките пролуки. Помераните са предразположени към наддаване на тегло в средна възраст, така че ги поддържайте активни, въпреки че не обичат нищо повече от това да се сгушат в скута ви.
Тази великолепна лисича козина е една от определящите черти на померана, но ще трябва редовно да отделяте внимание за нея, за да сте сигурни, че остава в най-добрия си вид. Леко ежедневно разресване ще ви помогне да премахнете мъртвата козина и да поддържате блясъка на косъма. И тъй като помераните имат двойна козина – мек, дебел подкосъм от гъста козина и по-дълга външна козина – ще им се отрази добре едно по-дълбоко разресване веднъж седмично. Професионалното грумиране за вашия померан, включително къпане, се препоръчва на всеки четири до шест седмици. Тъй като козината на померана пада доста обилно, подобни редовни сесии също ще помогнат да няма толкова косми по килима. Ноктите трябва да се поддържат къси, зъбите да се мият поне веднъж седмично (а в идеалния случай всеки ден) и да се проверяват редовно ушите.
Като една много интелигентна порода померанът ще се чувства най-добре с приспособена обучителна програма, която осигурява както умствена, така и физическа стимулация. Ще се радва също и на игри у дома с вас. За тези, които имат способността да се развиват още повече, биха били подходящи дисциплини като ловкост, послушание и надбягване – също така са и добри терапевтични кучета. Само няколко неща, които трябва да имате предвид... Померанът може да има склонност да бъде леко гласовит, особено имайки предвид, че е доста подозрителен към непознати. Ранното социализиране може да помогне за това. Може да ви отнеме и малко повече време от обикновено, за да го обучите за тоалетна, затова добротата, последователността и изобщо търпението са ключови.
7/7
Всичко за породата померан
Не, померанът произлиза от немския шпиц и въпреки че имат много сходни характеристики, това са две различни породи. Основната разлика е в размера. За сравнение, померанът обикновено е около половината от размера на немския шпиц.
Винаги нащрек, помераните са много чувствителни към това, което се случва около тях, и обичат да го разказват и на всички останали. Склонни са да бъдат малко подозрителни към непознати и понякога са доста изразителни и за това. Ранното социализиране, обучението на кученцето и използването на положително отношение, за да ги научите на командата „тихо“ – всичко това може да помогне.
Адаптирано хранене за вашия померан
Прочетете повече относно породите
How your dog's nutrition needs change with age
How to adopt a dog
Things to consider before getting a dog
Източници
1 – Американски ветеринарни центрове https://vcahospitals.com/
2 – Кучешка енциклопедия на Royal Canin. Ред. 2010 г. и 2020 г.
3 – Болница за домашни любимци Banfield https://www.banfield.com/
4 – Продуктова книга на Royal Canin за серията за породисти кучета BHN
5 – Американски киноложки клуб https://www.akc.org/