Социализиране на кучета в зряла възраст
За съжаление, не всяко куче е било адекватно социализирано, когато е било кученце.
Може да сте осиновили по-възрастно куче, което винаги е било държано вътре, или може би кученцето ви е било прекалено болно, за да изследва света, когато е било малко. Може дори с кученцето ви заедно да сте попаднали в капана на карантината.
Каквато и да е причината, ако кучето ви пропусне този ранен прозорец на социализиране, ще откриете, че някои непознати изживявания ще му се сторят по-трудни за овладяване в по-зряла възраст. Със сигурност обаче все още е възможно кучето ви да покаже напредък, ако проявите търпение и действате бавно и методично.
Социално безпокойство при кучетата
Ако кучето ви се изнервя или проявява агресия, когато наоколо има други кучета и хора, лаенето или желанието да избяга може да са признак, че трябва да го социализирате.
Може да откриете също, че някои форми на поведение се развиват с времето или се появяват с промяната в рутината му. Куче, което е осиновено по време на пандемията, ще свикне с вашето присъствие и може да изпита безпокойство при раздяла с вас, когато го оставяте само. Може също да страни от други кучета след толкова много време, прекарано вкъщи.
Научете повече за безпокойството при раздяла
тук.
Как да социализирате по-възрастно куче
Важно е да си поставяте реалистични цели, когато социализирате кучета в зряла възраст.
Ако са пропуснали нещо като кученца, това е проблем и може да се окаже трудно да се почувстват комфортно с всичко, което срещнат по пътя си.
В зависимост от миналото на вашето куче, вашата цел е да го запознаете с достатъчно стимули, за да може то да се чувства сигурно и в безопасност в непосредствената си среда, а не в света като цяло.
Основен момент, който трябва да се помни, е, че с по-голямото куче не трябва да се бърза.
То няма да възприема новите впечатления като кученцето, затова работете със скорост, която му подхожда.
Също така трябва да проверите дали нещо не го боли (например заради артрит) или няма психично увреждане, което ще направи социализирането по-трудно. Ако смятате, че случаят е именно такъв, не се колебайте да се консултирате със своя ветеринарен лекар, който може да ви даде съвет.
Най-добре е да започнете с намирането на среда, в която кучето ви вече се чувства комфортно и бавно напредвайте оттам. Например: ако се опитате да го запознаете с приятели и семейството, сложете му каишка и нека те да го доближат един по един, като гласът им трябва да е приглушен и спокоен. Нека дадат играчки на кучето и ако то прояви безпокойство, прекратете запознанството и опитайте друг път. Важно е сесията по социализиране да има положителен край, и не забравяйте да носите играчки и лакомства.
Насърчаването, позитивността и търпението ще изиграят голяма роля при социализирането на кучето ви, както и наградите! При всеки напредък или опит кучето да се пребори със своя страх го награждавайте с похвала и му дайте любимата играчка или лакомство. Само помнете да ограничите броя лакомства, които давате, и да намалите порциите по време на основните хранения, за да балансирате приема на храна.
Социализирането на възрастните кучета може да отнеме много време и е възможно тогава да се сблъскате с проблеми. Не се отказвайте, тъй като има дългосрочните ползи и за двете страни и ще си заслужава отделеното време и усилия. Винаги се консултирайте със своя ветеринарен лекар, тъй като той е най-добрият източник на подкрепа по отношение на социализирането на вашето куче.
