Как да помогнете на кучето да се социализира след карантина

2.10.2018 г.


По време на пандемията хората се застояват в дома си по-дълго от обикновено. В резултат някои от тях може да решат да купят или осиновят куче. Допълнителното време заедно може да заздрави връзката помежду ви и да улесни обучението, но и означава, че има по-малко възможности за кученцето да изследва и изживява живота навън.

По сходен начин вече социализираните кучета може да установят, че ситуацията се е променила за времето на карантината – по пътя например може да има повече тичащи за здраве хора и велосипедисти. Кучетата също може да забележат, че хората носят маски, което значително променя визуалните признаци, с които кучетата разпознават изразените емоции.

Ето защо с връщането на живота в нормални рамки ще трябва да им представите и въведете повторно различни изживявания чрез социализиране и обучение за запознаване.

Two dogs meeting outside whilst on a walk
Person jogging past a dog outside illustration

Защо социализирането на кучето е важно?

Социализирането е процес на обучение, чрез който кученцето ви опознава света. Всяко ново изживяване, което споделяте с него, е част от това социализиране и допринася за способността му да развива комуникативните си способности. Това може да е среща с нов човек или друго куче, влизане в кола, чуване на звука от сешоар или просто отиване на ново място.

Подходящото социализиране помага (на кучето) да се отпусне и да се радва на живота, дава му умствена издръжливост, благодарение на която се справя добре с най-различни изживявания и събития в живота, и му дава възможност да се превърне в един отличен домашен любимец.
Author
— Научен институт за грижа за домашните любимци Уолтъм

Основният период на социализиране настъпва през първите няколко месеца от живота на вашето кученце, като е важно то да продължи и в зряла възраст. Без социализиране кучето може да стане страхливо или пък агресивно в непозната обстановка.

Кога да започна обучението по социализиране на кучето?

Кучетата са най-податливи на обучение, когато са още кученца на възраст между 3 и 14 седмици. По време на този период те бързо се привързват към другите и са особено чувствителни към заобикалящата ги среда. Вашият ветеринарен лекар може да ви даде най-добрия съвет за това кога вашето кученце е готово за социализиране (въз основа на неговата възраст и ваксинации).

Въпреки че тези ранни срещи играят огромна роля за бъдещия емоционален баланс на кучето, социализирането не приключва след края на 14-тата седмица. То ще продължи да се учи през целия си живот и неговите реакции към познати ситуации може да се променят – младото куче може да се чувства комфортно в кола, но дадено негативно изживяване може да внесе безпокойство на по-късен етап.

По подобен начин кучетата в зряла възраст, които не са били достатъчно социализирани като кученца, могат да се научат на нови типове поведение и да се чувстват комфортно в ситуации, които преди са били стресови за тях. Изисква се обаче различен подход към социализирането на кученца.

Как да социализирате кученце

Вашият ветеринарен лекар може да ви даде най-добрия съвет за това кога вашето кученце е готово за социализиране (въз основа на неговата възраст и ваксинации), а вие можете да надграждате върху основите, положени при социализирането от майката на кученцето.

Целта е кученцето ви да се изложи на възможно най-много усещания, докато е на възраст под 14 седмици; трябва да вижда, чува, докосва и надушва света, който го заобикаля.

Всеки нов контакт с куче, човек или друго в рамките на неговата среда ще играе ролята на база за сравнение в по-нататъшния му живот. Колкото повече положителни изживявания има като кученце, толкова по-комфортно ще се чувства като възрастно куче.

Негативните изживявания също имат своето трайно въздействие, така че също както и с по-големите кучета, и тук трябва да ги социализирате внимателно, като непрекъснато наблюдаваме поведението им по време на изживяването и управляваме тяхната реакция.

Ако не сте имали възможност да извеждате кучето навън толкова често, колкото бихте искали заради карантината, можете да започнете, като го взимате със себе си навън, като посещавате дома на приятел (ако това е разрешено) или като контактувате с кучета с всички нужни ваксинации и добро поведение.

Социалната дистанция наистина прави социализирането с кучетата от всяка възраст по-трудно от когато и да било, но все пак можете да наблюдавате света заедно и да контактувате с хора и други кучета от безопасна дистанция.

Винаги се опитвайте социализирането да се извършва със скорост, отговаряща на нивото на комфорт на кученцето – някои имат вродено поведение, което ще породи в тях безпокойство.
Поискайте съвет от ветеринарен лекар конкретно за вашето кученце.

Owner taking dog for a walk

Социализиране на кучета в зряла възраст

За съжаление, не всяко куче е било адекватно социализирано, когато е било кученце.

Може да сте осиновили по-възрастно куче, което винаги е било държано вътре, или може би кученцето ви е било прекалено болно, за да изследва света, когато е било малко. Може дори с кученцето ви заедно да сте попаднали в капана на карантината.

Каквато и да е причината, ако кучето ви пропусне този ранен прозорец на социализиране, ще откриете, че някои непознати изживявания ще му се сторят по-трудни за овладяване в по-зряла възраст. Със сигурност обаче все още е възможно кучето ви да покаже напредък, ако проявите търпение и действате бавно и методично.

Социално безпокойство при кучетата

 Ако кучето ви се изнервя или проявява агресия, когато наоколо има други кучета и хора, лаенето или желанието да избяга може да са признак, че трябва да го социализирате.

Може да откриете също, че някои форми на поведение се развиват с времето или се появяват с промяната в рутината му. Куче, което е осиновено по време на пандемията, ще свикне с вашето присъствие и може да изпита безпокойство при раздяла с вас, когато го оставяте само. Може също да страни от други кучета след толкова много време, прекарано вкъщи.
Научете повече за безпокойството при раздяла тук.

Как да социализирате по-възрастно куче

Важно е да си поставяте реалистични цели, когато социализирате кучета в зряла възраст.
Ако са пропуснали нещо като кученца, това е проблем и може да се окаже трудно да се почувстват комфортно с всичко, което срещнат по пътя си.

В зависимост от миналото на вашето куче, вашата цел е да го запознаете с достатъчно стимули, за да може то да се чувства сигурно и в безопасност в непосредствената си среда, а не в света като цяло.

Основен момент, който трябва да се помни, е, че с по-голямото куче не трябва да се бърза.
То няма да възприема новите впечатления като кученцето, затова работете със скорост, която му подхожда.

Също така трябва да проверите дали нещо не го боли (например заради артрит) или няма психично увреждане, което ще направи социализирането по-трудно. Ако смятате, че случаят е именно такъв, не се колебайте да се консултирате със своя ветеринарен лекар, който може да ви даде съвет.

Най-добре е да започнете с намирането на среда, в която кучето ви вече се чувства комфортно и бавно напредвайте оттам. Например: ако се опитате да го запознаете с приятели и семейството, сложете му каишка и нека те да го доближат един по един, като гласът им трябва да е приглушен и спокоен. Нека дадат играчки на кучето и ако то прояви безпокойство, прекратете запознанството и опитайте друг път. Важно е сесията по социализиране да има положителен край, и не забравяйте да носите играчки и лакомства.

Насърчаването, позитивността и търпението ще изиграят голяма роля при социализирането на кучето ви, както и наградите! При всеки напредък или опит кучето да се пребори със своя страх го награждавайте с похвала и му дайте любимата играчка или лакомство. Само помнете да ограничите броя лакомства, които давате, и да намалите порциите по време на основните хранения, за да балансирате приема на храна.

Социализирането на възрастните кучета може да отнеме много време и е възможно тогава да се сблъскате с проблеми. Не се отказвайте, тъй като има дългосрочните ползи и за двете страни и ще си заслужава отделеното време и усилия. Винаги се консултирайте със своя ветеринарен лекар, тъй като той е най-добрият източник на подкрепа по отношение на социализирането на вашето куче.

Връщане в началото

Споделете тази страница