С напредването на възрастта ще забележите промени в поведението, индивидуалността и физиката на своето куче. Инконтиненцията е често срещано явление сред по-възрастните кучета и е важно да се чувствате уверени, че можете да се грижите за тях.
Ако възрастното ви куче има инконтиненция, то вече няма да уринира така, както когато е било по-младо – то може да не разбира, когато уринира, да оставя следи от урина по пода или да уринира с усилие. От решаващо значение е да не го наказвате за това поведение – то не прави това нарочно, а защото не може да контролира тези функции.
Подобно на хората, кучетата могат да страдат от проблеми с храносмилателната система, които причиняват дискомфорт, неприятни симптоми и понякога по-тежки здравословни проблеми. Храната им е основен начин за справяне с чувствителността на храносмилателната система и поддържането на здравето ѝ.
От какво се причинява инконтиненцията при кучетата?
Точно както при хората, когато кучетата остаряват, физиката им се променя – мускулите отслабват и нервният контрол над различните части на тялото може да отслабне. Инконтиненцията може да бъде причинена от обикновено остаряване на мускулите на пикочната система и липса на контрол върху тези мускули.
Женските кучета са по-склонни към развитие на инконтиненция от мъжките, а някои по-големи породи са предразположени към този проблем. Към тях спадат боксер, доберман, ризеншнауцер, немски дог и немско овчарско куче 30% от индивидите с тегло над 20 кг от популацията на кастрираните женски кучета страдат от инконтиненция; при по-малките породи този процент е под 10.
Съществуват предположения, че затлъстяването може да има влияе върху вероятността за развитие на инконтиненция, особено при кастрирани женски кучета. Идеята е, че теглото на мазнините около пикочната система оказва механично въздействие върху мускулите, което може да доведе до инконтиненция.
Съществуващи смущения на пикочната система също могат да предизвикат инконтиненция, включително възпаление на уринарната система и цистит, инфекция или образуване на „пикочни камъни“ (наречено уролитиаза). Цялостни заболявания, като диабет или неврологични разстройства, също могат да причинят инконтиненция, така че е важно да заведете кучето си на ветеринарен лекар веднага щом забележите промяна в поведението му, свързано с уриниране.
Как могат да се лекуват кучета с инконтиненция?
В зависимост от причината за инконтиненцията вашето куче ще бъде лекувано по различни начини. Ако това се дължи на мускулната тъкан, вашият ветеринарен лекар може да предпише някои стимуланти, които предизвикват по-добър контрол на пикочните мускули. Те са ефективни в 75% от случаите.
Ако вашето куче има скрит уринарен пронлем, ветеринарният лекар може да предложи операция за премахване на всякакви пикочни камъни, да предпише антибиотици за лечение на инфекция и да ви помогне да изберете диета, която може да поддържа добро здраве на уринарната система. Ветеринарният лекар може също да предложи промени в начина на живот, като например стимулиране на кучето към повече активност за намаляване по този начин на риска от по-нататъшни проблеми на уринарната система.
Ако причината е по-мащабен медицински проблем, вашият ветеринарен лекар ще търси начин за цялостно лечение, а не само на инконтиненцията.
Ако забележите, че поведението на вашето куче при уриниране се е променило при напредвана на възрастта, няма причина да мислите, че нищо не може да се направи – запишете час при ветеринарния лекар в региона, който ще може да ви посъветва за най-добрия начин на действие.
